ИБУПРОФЕН-ХЕМОФАРМ

Active материал: Ибупрофен
Когато ATH: M01AE01
CCF: НСПВС
Когато CSF: 05.01.01.06
Производител: Хемофарм A.d. (Сърбия)

Доза от, състав и опаковка

◊ Разтворими таблетки бяло до жълтеникаво бяло цветове, кръгъл, Валиум, скосени от двете страни, със слаб мирис на лимон.

Помощни вещества: натриев карбонат, Повидон К-25, натриев захарин, аспартам, ксилитол, вкус на лимон, симетикон водна емулсия (Silfar SE-4).

10 PC. – Пластмасови тръби (1) – опаковки картон.
10 PC. – Пластмасови тръби (2) – опаковки картон.
20 PC. – Пластмасови тръби (1) – опаковки картон.
20 PC. – Пластмасови тръби (2) – опаковки картон.

◊ Хапчета, Филмирани бяло до жълтеникаво-бяло, кръгъл, лещовиден, с валиум от едната страна; на изломе – бяло до жълтеникаво-бяло.

Помощни вещества: микрокристална целулоза РН 101, натриева карбоксиметил, Силициев диоксид, безводен, стеаринова киселина.

Съставът на покриващия филм: съполимер на метакрилова киселина и етакрилат (1:1), талк, Титанов диоксид (E171), полисорбат 80.

10 PC. – блистери (1) – опаковки картон.
10 PC. – блистери (2) – опаковки картон.
10 PC. – блистери (3) – опаковки картон.
10 PC. – блистери (5) – опаковки картон.

ОПИСАНИЕ НА АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА.

Фармакологично действие

НСПВС, производно фенилпропионова киселина. Противовъзпалителни, аналгетично и антипиретично действие.

Механизмът на действие е свързано с инхибирането на СОХ – основният ензим, метаболизма на арахидоновата киселина, е прекурсор на простагландини, които играят важна роля в патогенезата на възпаление, болка и температура. Аналгетичен ефект се дължи както на периферните (косвено, чрез инхибиране на синтеза на простагландин), и централен механизъм (медиирано инхибиране на синтеза на простагландин в централната и периферната нервна система). Инхибира агрегацията на тромбоцитите.

За външна употреба противовъзпалително и обезболяващо действие. Намалява сутрешна скованост, увеличава обхвата на движение в ставите.

Фармакокинетика

Когато се прилага ибупрофен почти напълно се абсорбира от стомашно-чревния тракт. Едновременен прием на храна забавя скоростта на абсорбция. Той се метаболизира в черния дроб (90%). т_1/2 е 2-3 не.

80% дозата се отделя в урината главно под формата на метаболити (70%), 10% – в непроменена форма; 20% се извежда през червата като метаболити.

Свидетелство

Възпалителни и дегенеративни заболявания на ставите и гръбначния стълб (вкл. ревматични и ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, остеоартрит), ставен синдром при обостряне на подагра, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, тендинит, ʙursit, радикулит, травматично възпаление на меките тъкани и опорно-двигателния апарат. Неврология, mialgii, болка в инфекциозни и възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, аднексите, algomenorrhea, главоболие и зъбобол. Треска при инфекциозни и възпалителни заболявания.

Режим на дозиране

Създаване на индивидуално, в зависимост от класификация на болестите на заболяването, клинични прояви. Когато се прилагат ректално или възрастен единична доза от 200-800 мг, честотата на администриране – 3-4 пъти / ден; за деца – 20-40 мг / кг / дневно в разделени дози.

Външно използва за 2-3 седмици.

Максималната доза: Възрастен поглъщане или ректално – 2.4 ж.

Страничен ефект

От храносмилателната система: често – гадене, анорексия, повръщане, дискомфорт в епигастриума, диария; може да се развие ерозивни и улцерозен лезии на стомашно-чревния тракт; рядко – кървене от стомашно-чревния тракт; дългосрочна употреба са възможни чернодробна дисфункция.

От централната и периферната нервна система: често – главоболие, виене на свят, нарушения на съня, възбуждане, зрителни увреждания.

От хематопоетичната система: продължителна употреба може да бъде анемия, тромбоцитопения, агранулоцитоза.

От отделителната система: дългосрочна употреба са възможни бъбречна дисфункция.

Алергични реакции: често – кожен обрив, ангиоедем; рядко – асептичен менингит (по-често при пациенти с автоимунни заболявания), bronhospastichesky синдром.

Локални реакции: когато се прилагат локално може dermahemia, изтръпване или усещане за парене.

Противопоказания

Ерозивен и язвени заболявания на стомашно-чревния тракт в острата фаза, заболявания на очния нерв, “aspirinovaâ триада”, нарушение на кръвообразуването, изразено от човешки бъбрек и / или черния дроб; Свръхчувствителност към ибупрофен.

Бременност и кърмене

Не използвайте ибупрофен в III тримесечие на бременността. Заявление в I и II триместър на бременността е оправдано само в случаите,, очакваната полза за майката надвишава потенциалната вреда за плода.

Ибупрофен в малки количества преминава в кърмата. Употреба по време на кърмене, за болка и температура може. Ако е необходимо, дълъг приложение или при по-високи дози (още 800 мг / ден) трябва да реши въпроса за прекратяване на кърменето.

Внимание

За да използвате внимава при едновременно чернодробни и бъбречни заболявания, хронична сърдечна недостатъчност, когато диспептични симптоми преди започване на лечението, веднага след операцията, При задаване на анамнеза за кървене от стомашно-чревния тракт и стомашно-чревни заболявания, алергични реакции, свързано с поемането на НСПВС.

По време на лечението изисква систематичен мониторинг на черния дроб и бъбреците, периферна кръв.

Да не се прилага локално върху засегнатите части на кожата.

Лекарствени взаимодействия

При едновременно използване на ибупрофен намалява ефекта на антихипертензивни лекарства (АСЕ инхибитори, бета-блокери), диуретици (furosemida, gipotiazida).

Докато използването на антикоагуланти може да увеличи тяхната дейност.

Докато използването на кортикостероиди увеличава риска от странични ефекти в стомашно-чревния тракт.

При едновременно използване на ибупрофен може да измести от съединенията с плазмените протеини непреки антикоагуланти (аценокумарол), хидантоинови производни (фенитоин), перорални сулфанилурейни хипогликемични лекарства.

В заявление с амлодипин може да бъде леко понижение на антихипертензивното действие на амлодипин; ацетилсалицилова киселина – намаляване на концентрацията на ибупрофен в кръвната плазма; с баклофен – Това е описано случай токсичния ефект на баклофен.

В заявление с варфарин може да се увеличи времето на кървене, също наблюдават microhematuria, хематом; хидрохлоротиазид – може би леко понижение антихипертензивен ефект на хидрохлоротиазид; каптоприл – могат да намалят антихипертензивния ефект на каптоприл; с kolestiraminom – умерено изразен спад абсорбция на ибупрофен.

В приложение с литиев карбонат, литиев повишава концентрацията в кръвната плазма.

Докато използването на магнезиев хидроксид увеличава усвояването на първоначалното ибупрофен; с метотрексат – увеличава токсичността на метотрексат.